Св. Иоан Кръстител

ВАЖНИ НОВИНИ

      На 27 март 2013 г. се проведе среща между моя милост от страна на Българското християнско сдружение "Св Иоан Кръстител" и Негово високопреосвещенство Растислав  и протойереи Михал Швайко от страна на Прешовската митрополия. На срещата се разгледа моят каноничен въпрос и възможностите за благоприятно преодоляване на настоящия статус. Беше подчертано, намерението буквата на канона да бъде изпълнена в духа на евангелска любов и християнско добросърдечие. 
      Срещата приключи с посочване на задачите, които трябва да бъдат решени за по-скорошното ни преминаване под омофора на Pravoslávnej cirkvi v českých krajinách a na Slovensku.

Прочка

       Простете ме братя и сестри, и молете Бога за мене грешния.

       Хайде да си простим! Все пак утре е прочка...ако не за друго поне заради това. Ще каже някой, а защо пък точно сега? Ами защото си мислим, че сме християни, а Христос не веднъж и дваж го е правил, и е апелирал да го правим, пък и е показвал как да го направим. От кръста изрече молитва за мъчителите си: "прости им, понеже не знаят, що правят."
       Не зная как е по други краища на България, но ние шопите си спазваме традицията, да поискаме и да дадем прошка. На Сирни заговезни или поклади(както му казва народа) вземаме погача, зелник, бутилка вино и хайде на гости. Някой ще каже: "Простено, прости." Друг ще отговори: "Простено да ти е от мене и от Бога." Случи се даже и ръка на майка и баща да се целуне. Децата пък на двора ще завъртят оратник, е сега са по-модерни времена, ще струпат голяма камара от стари гуми и ще и драснат клечката. Бая очадени децата ще имаме след това ама нали е спазен ритуала, да изгоним злото и да си простим.
       Няма лошо, само че Христос не отправи думи за прошка към майка си, към апостолите или приятелите си, а към тия които го разпънаха.
        Какво правим ние когато искаме прошка от тия пред които най-малко сме се провинили?! Благородство и сила ли проявяваме, когато прощаваме на тия които ни обичат?! Християни ли сме, когато не се сещаме за истинските грешници, пред които и ние най-много сме съгрешили, па макар само с мисли и на думи?!
        Да се поставим на мястото на тях, нашите зложелатели. Какви ли чувства бошуват в душите им, какви ли мисли се събуждат в главите ми, когато ни зърнат?! Дали пък не се замислят, че са съгрешили, дали не ги гложде гузната съвест, дали не желаят и те да ни простят?!
        Да, те да ни простят, защото те също имат своите си доводи да не ни обичат, защото и ние сме наранили тяхното Аз. Не веднъж сме ги укорили, не веднъж сме постъпвали така, че да разберат колко сме праведни, а те грешни. Показвали сме им, че ги мразим. Дори не сме обръщали внимание на не един техен жест на помирение. Знаем, че и най-злият престъпник, убеден в своята си правда понякога обръща поглед към небето, закрито от решетка и чака прошка...своята правда!!! Такава е и нашата правда, несигурна, несъвършенна и само наша си...в противоречие с другите милиони правди.
На мнозина ни се е случвало да останем лице в лице с подобен враг. Нима не сме се надявали на неговата милост? Молили сме се да се смекчи закоравялата му душа и да ни остави на мира. Как така от злия сме очаквали да е християнин, а ние като такива вкоравяваме сърцата си?! Ще бъдем ли добри ако от всички страни чуваме само укори? Нека да си сложим ръка на сърцето и да признаем, колко приятно е да ни поискат прошка. Знаем, че живата вода на любовта не само утолява човека, но го и превръща в извор на такава, от която да да пият и други жадни.
        "Камък ми падна от сърцето" казва народа. И най-тежкият камък пада, когато получаваме любов и разбиране. Нека поне веднъж в годината да свалим камъка и от каменните сърца на околните.
Тогава ще има смисъл утрешният празник на милостта. Нека да извършим непонятното за днешния човек, да простим. Като отворим сърцата си да впуснем в тях и тия, които не сме прегръщали. Да обикнем мразените. Да им дадем шанс и повод и те да се осмелят да поискат прошка. Защото те няма да го направят пред камъните, които постоянно се сипят върху им. Те са тия които имат нужда от топлината на околните. На тях като дарим шанс, няма да ни се струват непосилни думите на Спасителя: "Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?"

Вече сме само БОЖИИ

      

     В края на 2012 г. под предлог да бъде предадена на Чехословашката православна църква общината ни е изключена от диоцеза на Българската Западно-и средноевропейска епархия.
    Налага се вярващите да проявят търпение, тъй като подобна стъпка в църковната администрация може да продължи няколко години.
   Уверявам уважаемите вярващи, че ще положа максимални усилия богослуженията и хода на духовния живот да не бъдат нарушени. 
   Въпреки че субсидиите, които получавахме от Дирекция по вероизповеданията без да бъдем уведомени  бяха спрени със задна дата цените на свещите и всички такси остават непроменени.
   Тъй като до изясняването на статута ни е отнета възможността да представляваме българските християни в Словакия, не можем да участваме в мероприятия организирани от посолството на Р. България, българското училище в Братислава и други български институции. 
     Вярвам, че с Божията помощ и по вашите усърдни молитви ще преодолеем трудностите(буквата на закона), които някои щедро подхвърлят под нозете ни.


Ваш служител в Христа свещеноиконом Николай.

      Молете Бога за мене грешния!