Св. Иоан Кръстител

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ - Първа Неделя след Петдесетница


                      " ...вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син  
 Човечески седне на престола на славата Си ще седнете и вие на 
 дванайсет престола,  като съдите дванайсете Израилеви колена"



      Възлюбени в Господа братя и сестри, и тая година отминаха дните на преизобилна Божия благодат. Изминахме земните стъпките на Спасителя към Голгота, участвахме в последната вечеря, съпреживяхме страданията и кръстната му смърт. Окичихме се с възкресението Му, възхвалихме Възнесението, приехме и обещания от Него Дух Свети. На днешната неделя мнозина от нас по подобие на апостол Петър можем да си зададем въпроса: „какво, прочее, ще стане с нас?“ Ясно е, че като земни хора няма да забравим обещанията на Спасителя, особено когато ...не сме си ги заслужили. Не, няма нужда да философстваме над думите: „...който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;“ Те явно са нещо като висша математика за повечето от нас. Дали ще се възмутим или теологично ще мрънкаме, какво ли е искал да каже Христос, истината е, че не ги приемаме. Не защото са тежки и необясними, а защото ние сме леки във вярата си. Защото веднага ни идва мисълта, не кого да обичаме повече, а дали не трябва някого да намразим. Но така или иначе, нека чуем и останалите Христови думи провокирали питането на апостол Петър: „...и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“ Несъмнено вървим в някакви стъпки, а и кръст на гърбините си чувстваме. Но ако попитаме какъв е тоя кръст малцина биха уцелили истината. Един ще каже: куц съм, боли ме коляното, но често ходя на църква. Друг ще изтъкне с каква болест се промъква в живота. Трети ще се оплаче, че търпи лошите си синове. И най-вече парите...ах тия пари, все не ни достигат, за да вършим добро, но пък стават за „тежък кръст“ когато са малко.
      Не веднъж братя и сестри в неделните евангелски четения се споменава за носенето на кръста. Свещеника в проповедта си призовава да си го вземем и носим, но много рядко пояснява що е кръст и що е грях. Да, грях, защото границата между греха и кръста понякога е много неясна, защото лукавия много лесно ни заблуждава, че именно греха е нашият кръст. Разбира се не говоря за истинския житейски кръст а тоя, който си въобразяваме, че носим. „...беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение... Ето кое не е кръст а проклятие, наследството на греховете, което тегне над нас ни заблуждава, че това е приделил Бог да носим в живота си. Нима съвременната медицина не борави с термина наследствени заболявания, нима не четем 10-те Божии заповеди?! Нима не разбираме, че проклятието не е кръст, а наследство от съгрешенията на предците ни? Знаем, но продължаваме да ходим след Христа, без да вземаме кръста си. Наистина трудно е човек сам да прецени своите стъпки. Трудно е да разбираме дали земният ни път е труден, защото минаваме през тесните порти, или защото ламтежа ни по земното стеснява душата ни; дали даваме, защото обичаме, или защото очакваме многократно повече да получим; дали помагаме на неприятеля, защото се опитваме да му помогнем, или защото се страхуваме и така само помагаме на злото. Да, трудно е да знаем защо лъкатуши живота ни, но затова пък имаме в себе си съвест, тоя глас Божий, който не ни остава равнодушни, когато правим оценки на действията си. А ако често успяваме да го заглушим нека да бъдат пред очите ни думите на евангелист Иоан: „Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.“ Не, не чакайте любов за любовта ни, защото това правят и езичниците. За служба на ближния не чакайте съкровища на земята. За духовни подвизи не очаквайте награди и признания. Не, защото нашият Отец небесен не е от тоя свят, защото богатствата на тоя свят са временни и имат свойството да бъдат отнемани, загубвани, да ръждясват.
      Затова ако на тоя свят срещаме неприязън заради Неговото име, нека не се отчайваме, защото само тогава ще се удостоим с обещаното блаженство. Само тогава на страшния Христов съд с радост ще очакваме отговора на въпроса: „какво, прочее, ще стане с нас?“